Едно момиче те обича,

тя страда, плаче във нощта,

и пред Господ се зарича,

да бъде твоя до смъртта.

Ти я пожела, защото беше сладка,

тя ти се отдаде от любов,

но всичко бе за теб тъй кратко,

а тя вярваше във първата любов.

Уби мечтите й със подлост,

остави я сама да продължи,

а тя съсипа се от мъка,

и не можеше без теб да продължи.

Защо постъпи тъй жестоко,

тя себе си ти подари,

обичаше те искрено, тъй много,

защо остави нея без мечти?!

Всяка вечер тя поглежда небето,

свива две малки ръце,

моли Бог да й върнеш сърцето,

което със тебе ти взе.

Плаче и страда за тебе,

а ти вече си с друга жена,

забрави, че бил си със нея,

че онази нощ я направи жена!

Тя толкова обич ти даде,

а ти се възползва от това,

душата, сърцето ти даде,

а ти я остави да плаче сама.

Изплака свойте очи все за тебе,

моли Господ да й върне любовта,

да се върнеш нявга при нея,

да стане твоя законна жена.

Ти обрече сърцето й на самота,

но любовта още догаря,

знам, че има кой да оправи това,

Господ бави, но не забравя!

Но дойде денят да осъзнаеш,

че разбил си нявга нейните мечти,

върна се да се покаеш,

пред момичето със сините очи.

Но то не е тъй плахо вече,

уверено е във живота свой,

на друг сърцето си обрече,

а ти върви по пътя свой.

На очите сини друг се радва,

излишен си, от живота й си ти тръгни,

в сърцето твое болка се прокрадва,

но върви си, и очите сини забрави!!!