VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
8 feb 2020, 11:14

Любов 

  Poesía » De humor
881 5 10

По традициите стари,

за момата Роса

изпроводих годежари,

че да ме сватосат.

 

Тейко и се начумерил –

дърти чорбаджия:

,,Откъде пък се намери

тази голотия,

 

дето лято, зиме шляпа

все с едни цървули

и с магарето си лапа

зеле и марули.!?

 

Аз мома за него тука

нямам! Виж му соя!

По врата ми да не чука,

малък му е боят.

 

Росо, ти пък да внимаваш!

Недей ма нервира!

Сбъркаш ли и заминаваш

право в манастира!"

 

Болен бях до три недели,

проснал се в кревата.

Мисли черни ме обзели –

само за момата.

 

Най-накрая ми просветна,

разреших въпроса.

На гръб трябва да я метна

и открадна Роса.

 

Сгащих я по тъмна доба,

бързаше за в къщи.

Рекох: "Тръгвай доброволно

и недей се мръщи!"

 

Ревна тя: "Недей ма кради!

Моля те, бат Гошо!

Тейко ми ша на угади

и ша стане лошо.

 

Няма как да се похарча,

в манастир да пукна!"

Аз посегнах, да я сграбча,

тя в сокака хукна.

 

Ще избяга, Боже мили,

вдигнала полите.

Откъде намери сили,

мяркам и петите.

 

По-надолу са минали,

да са живи, здрави

и гюбрето си постлали

наши селски крави.

 

Тя подхлъзна се в гюбрето,

яката се тръшна

и докопах аз момето

гъвкаво и кръшно.

 

Вярно, че понамирисва,

ала не ми пука.

Тейко и ще да кандиса,

щом прегазим лука.

© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ха така, ей това е любов! Не можем да се борим с любовта!
  • ! Работеща стратегия! А днес - цветя, вечери има, а гюбре няма
  • Пред съдба
    във манастира
    по добре така,
    да и хаирлия.
  • Ирина/кис, позна! 😄😄😄
  • Кво пък може да е станало!
    В ямата с помия
    е изтекла (тъй да кажем) "благата ракия"!!!

    Айдеееее, пак ме хвана на къс пас! Спирам
  • Ирина/кис,
    Тъй оплескана в гюбрето
    метал я на рамо.
    Носил я до в къщи, дето
    я затворил в дама.
    После стоплил три бакъра
    с вода от бунара
    и отсякал със сатъра
    от метлата стара.
    На момата Роса смъкнал
    бързо той фустана
    и в корито я замъкнал...
    и сапуна хванал.
    Яко той я сапунисал,
    търкаля я с метлата,
    та до де накрай кандисал...
    блеснала снагата.
    После, вече много ясно...
    Със момата бяла,
    всички сещат се прекрасно,
    що ли е станало.
  • Хаха, забавно.
  • Той прегазения лук
    явно ще прости.
    Всяко чудо е за ден,
    максимум до три!
    Друга ми е мисълта:
    как ще минат селото?!
    Хем шпиковани със тор,
    хем обезчестени
    Тъй и тъй белята
    станала в тъмата.
    Барем да я бе изтеглил
    на чисто в тревата!
  • Обичам любовни манджи с много лук! Има ли го - вкусна е, като това, което си написал, Васко!⚛️
Propuestas
: ??:??