Днес ти прекрачи моя праг,
усетих аромат на магнолия,
носещ в себе си женственост и красота,
мирис, вдишан един път,
който не може да забравиш.
Влезе ефирна, нежна,
като че ли не стъпваше върху земята.
Любов, търсеща сърце,
което си няма любов.
Очите ти искряха,
доближи ме тъй неусетно,
почувствах как хванала си мойте ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse