Живях във времена лудешки,
изпълнени със проби-грешки.
Бурно чувствата кипяха,
да утаят се, не успяха.
Бях през годините бохем.
Нов Казанова...Не съвсем!
И, мисля, че му подражавах,
чрез него се окуражавах.
Любови много ме отминаха.
Що гаджета изпозаминаха...
А Любовта не мога зърна,
възторжено да я прегърна.
Да, опитът ми е голям
и вечер не си лягам сам.
Ала сърцето ми нехае.
Любовен огън то не знае.
Прескачам от една на друга.
Търся своята съпруга.
Но, премиерът каза с жал:
,,Тук има лош материал!".
Искам аз, незнайно как,
да получа явен знак,
че момата ще уцеля.
Чакам сляпата неделя!
© Георги Янков Todos los derechos reservados