4 sept 2006, 11:34

Любов 

  Poesía
789 0 1
Любов

Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно.
Беше наша земята,
ние-нейни деца.

И когато зли облци скриха
и земя,
и небе,
там звезда керванджийка
твоита обич ми бе.

И когато сняг бялата зима
върху всяка тревичка
посее,
мен ме сгряваше с живия огън
само твоето сърце.

И когато в планинските дебри
ни понесе
гърмяща река,
бе за мен спасително клонче
само твойта ръка.

Благославям аз нашата среща
в тоя свят -
и добър,
и суров -
твоята вярност и сила,
моя светла любов!


© Николай Венков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??