Любов

3 abr 2007, 11:58

Poesía

928 0 10

Беше бурна река
и помиташе всичко по пътя си.
Не признаваше бряг
и не търсеше ъгъл закътан.
Днес си тиха и кротка.
Щом махнат с ръка и се свиваш.
А и колкото-толкова.
И защо да опитваш? - изстиваш.
Не мечтаеш, тъгуваш.
Безразлична, на хляб и вода.
Ех, Любов, боледуваш
в примирение и във самота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Любов

Искате да прочетете повече?

Propuestas