6 feb 2007, 19:01

Любов без граници 

  Poesía
900 0 6
Върви часовникът - стрелките си тик-такат, а с тях тик-така моята душа. Сърцето ми - забило в лудост - трака, симфония без думи - любовта. Секундите броят и трепкат клепките, безмилостно минава младостта. И тез стрелки - ръждясали веч клетите, но нивга съжалили за това. Летят годините - в часовника се сбират, и ударите стават вечността. Стрелките се прегръщат и заспиват, но не заспива с тях и любовта.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??