Светкавици, трясък и гръм!?
Това не е сън!
В дома, на семейната земя,
срещу мене стои ламя!
Широко отворила очи,
с пръст торбата сочи,
бълва огън и жупел,
че вместо хляб ракия съм купил!
Веднага инициативата взимам:
- Днес гости ще имам!
- Гости ли? В тая стагнация
и глад за цялата нация??
Видях - няма как,
забих белия байрак.
С дипломация - за атака и отбрана,
успях тънката струна да хвана:
- Скъпа, прости,че глупост върша,
нека сълзицата ти да избърша!
Гости да посрещам няма,
ще си пийнем ние двама!
Да забравим бързо за кавгата,
любов да ни сгрее сърцата,
че любовта не се мери с метър,
та било и пред портите на Свети Петър!
Да си спомним за преди години
как бяхме по - близки от роднини.
Аз лъв - горд самец,
като Аполона хубавец,
ти котенце мъркащо в леглото,
шепнещо ми тихо в ухото,
че любовта ти е голяма,
че от мене по - добър няма!?
Настана траен мир
в дома ни надлъж и нашир,
от виновника за тая схватка
пием си по чашчица със салатка!
© Никола Яндов Todos los derechos reservados