2 jul 2007, 23:13
ЛЮБОВ ДО БЕЗКРАЯ
608
0
0
Надежда блика и струи
във нощ от падащи звезди.
И нежни устни шепнеха ми,
поток в мен сякаш ромони.
Такава звездна нощ мечта,
усещах я със всички сетива!
Гореща, палеща като вулкан,
звезда отрони се, цял океан!
Представи сляха се в едно,
политнахме с божествено крило,
в безкрая звезден, непознат,
с любов всевечна, без компас!
във нощ от падащи звезди.
И нежни устни шепнеха ми,
поток в мен сякаш ромони.
Такава звездна нощ мечта,
усещах я със всички сетива!
Гореща, палеща като вулкан,
звезда отрони се, цял океан!
Представи сляха се в едно,
политнахме с божествено крило,
в безкрая звезден, непознат,
с любов всевечна, без компас!
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
