Mitvans (Иванъ Митовъ)
232 4133
21 jun 2019, 19:31

Любов фантазия 

  Poesía » De amor, Odas y poemas
800 7 6

 

Погледнеш ли ме ти, на вид съм тъжен, блед,

крака, ръце, главата – студени като лед...

Не знаеш ти, мила, че в гънки на сърцето –

от слънцето, което ни свети от небето –

съзрява буен огън, вълнува се душата

и искам да ѝ върна отново топлината!

 

Към теб, към теб, отправям погледа сега,

стопли, стопли във мене вечната тъга...

Останах сам без обич и без топлина,

дари ми малко ти сияйна светлина,

а после просветен, аз сам ще ти отвърна,

на твоята любов – с любов ще ти отвърна!

 

Лика ти ще обвия със лавров ореол,

високо ще въздигна  на царския престол.

С корона на царица – глава ще увенчая,

тъй както аз умея и само аз си зная...

С божествените песни, ще чуеш моя зов,

жадувам аз, жадувам, за твоята любов!

 

Ти знаеш ли, в света, че има дума тайна,

що може в чудна песен, неземна и омайна,

с крила да извиси те високо до небето

и с обич безусловна да ти тупти сърцето,

че цялата във огън нетленен да гориш

и нощем да не можеш до късно да заспиш!...

 

С надежда да очакваш да дойде сутринта,

тъй както с трепет чакаш, след зима пролетта...

И с вяра да се будиш... и всеки ден от днес,

да търсиш с поглед мене, да чакаш блага вест.

Щом смелост придобия – откривам любовта –

красиво светло чувство що има на света!

 

16 януари 2002

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??