По моя калдъръм -
забравен от любови,
ти влезе като гръм
и в мене се зарови.
Ти влезе в моя дом
на тялото ми живо
и като глътка ром
преглътнах всичко сиво.
Сърцето ми взриви
с невидими куршуми.
Душата ми зави
с нечути нежни думи.
И разумът ми спря
над мене той да властва,
че гръд във гръд опря
и всичка в страст прераства.
Предадох се без бой
в минутата любовна.
И в слънчевия зной
познах любов греховна.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados