Любов жадувана, любов все тъй желана
като топлия полъх на вятъра
с въздишка докосна сърцето ми ледено.
И виж как топи се ледът -
капка по капка, сълза след сълза -
превърна го в бисерно езеро.
И виждам как ме галят очите ти,
докосвайки с поглед
всяка част от мойто тяло.
А аз потръпвам цялата от нежност
преливаща във страст неудържима
едва прикривам лудия копнеж
с ръце си тялото ми да докосваш.
И взирайки се във утайка от кафе
опитвам се да разгадая свойто бъдеще.
Хайде, върви си Самота -
научих се без тебе да живея.
За мене ти си само спомен, тъмно минало
през пръстите изтекъл като пясък
загубена в пустинята след буря.
Здравей Любов, жадувана и тъй желана.
Ела, аз ще те взема цялата.
Ела и в мене остани...
© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados