20 nov 2007, 9:59

Любов към летенето 

  Poesía » Filosófica
736 0 19
Тя, (любовта) като вик на буря предстояща,
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!

То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!

И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят,
на дните няма да избегнем  жребия.
Полет на духа е мойто състояние
и на Икар - слънчевото дерзание!
Да разнасям красота и гордост няма време.
За миг домогвам се като топяща се мишена,
на живота в крайъгълния камък, но простете!

В жар птица влюбена съм и политам на крилете й!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??