И стъпваме по есенната шума,
под сенките на кестенови клони.
В душите - музика, а на устата - думи,
вълшебно, пъстро, вятърно отронени.
Любов ли е? Разправят, любовта е
разкъсваща със страст, еуфорична...
Дали усещам любовта - не зная.
(Освен ако не е любов различна)
В душата ми е тихо. Постепенно
разтваря се сърцето ми в сърцето ти.
Любов ли е? Не знам, но неизменно
звездите по-уверено засветиха.