Любов ли e? Това ли е чувството,
което замайва, обърква, изпълва, убива?
Това ли е на хората нужното,
което от нищото, чак до небе ги издига?
Затова ли готов си да бягаш,
а после пак при нея да се връщаш?
Когато тъжен си багажа стягаш,
а щом повика те, с надежда се обръщаш...
Наивно, глупаво, заблудено сърце...
защо след всичко случило се още вярваш?!
Надяваш се за мъничко... поне...
че някога на някого ще трябваш...!