Не изминал час един щастлив
ти звъниш ми, сякаш не видяло,
да ми кажеш с тембъра звънлив,
че обичаш мен и мойто тяло.
Че очакваш трепетно мига
пак да седнем двама в кафенето,
а след туй, със мъркаща кола,
вятър да ни духне към полето.
И сред макове и цъфнал крин
да потънем в ада си от ласки;
да усетим аромат любим
и развихрим цял табун от страсти!... ...