Любов ли си, да те удавя с вино?
Ще стигне ли за теб една река?
Да те обичам просто остави ме,
Скръбта е болест- изправѝ ме на крака!
В Тъгата почерпи ме с чаша вино
и нека в мен кръвта да закипи!
Душата ми със клонка от маслина
я посрещани - да не избяга я вържи.
Умора ако чувстваш - не унивай.
Знам, няма път назад към Младостта!
Ела до мен и чашата наливай,
вкуси със радост еликсира - Радостта!
© Ангел Милев Todos los derechos reservados