mariq90 (Мария)
28 75
10 oct 2008, 0:14

Любов - научи ме да живея 

  Poesía » De amor
710 0 2


Така загадъчна е тази нощ и тъй безкрайна,
взирам се в мрака и търся твоето лице,
но не намирам теб, а една жестока тайна,
изгаряща до болка моето сърце.

До полуда ме ранява непростимото в човека -
напразни са били чувствата фалшиви,
те са за тези поели по грешната пътека
потъпкана от спомени, бледи и лъжливи.

Вървя по тази крива и се запътвам
незнайно накъде, давя се в сълзи
тъй ранима от ужас сърцето
да не ме подведе.

Ще бъда някога щастлива
и през сълзи ще се смея,
ще си спомням за онази крива,
заради която се научих да живея!

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??