15 abr 2010, 0:24

Любов наяве 

  Poesía » Otra
843 0 15
Всички липси превърнах в доверия
и закрачих по пътя на мислите.
Изрисувах зад прозореца светли мечти,
а от ъгъла сринах безумни съмнения.
Щом пулсира във мене отново кръвта,
щом жадува душата ми топлото лято,
пак сред буйните, светли жита,
ще подтичва сърцето след ятото.
Даже птица с крила да не съм,
ще съм стъпки по тучни поляни.
Вече пролет не съм, но жена,
осъзнала непонятните тайни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??