ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
5 ene 2011, 16:14

Любов необяснима 

  Poesía » De amor
1578 0 27

Понякога връхлита любовта
света ни бягащ, през стъклата,
като комета,  срещнала мечта -
взривява разума на сетивата...
Пленява с топлината си лъчиста
и всеки атом в пориви оплита,
блести със чистотата на мъниста
в душите ни - на тръпки свита.
Тя тишина е, и хармония от звуци,
и иска всичко, но и всичко дава -
готова е със свитички юмруци
за целия ни свят да се сражава.
Тя просто е любов Необяснима
и сякаш коте - гушка се гальовна;
като момиче влюбено-красива,
като момче целуващо-безсловна.
Тя търси устни жадни да изгаря
и тръпнещият ù омаен вкус,
вратите на сърцата ни отваря
и кани ни на нежен, мамещ блус...
Когато срещнем я - светът изчезва
и две души се сливат в две тела,
и в тази лудо-ненаситна бездна,
нощта, блести от светлина...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??