Любов необяснима

7 feb 2021, 10:36

Poesía

212 0 0

В предверието на ада,

бяла мечта засия,

и мракът черен отлетя.

Забравила всичко преди,

тя до него отново спря,

той любовта си й призна,

родиха се слънчеви крила.

Усмихна се ласкаво луната

и песен нова весело запя,

за утрешния сбъднат полет,

на две възкръснали сърца.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.