Здравей, моя любов неочаквана!

Като огромна вълна заля ми сърцето,

отне ми дъха и ме издигна в небето.

Сякаш жаркото слънце погали

нежно страните ми,

а пък лудият вятър заплете косите ми.

Целият свят ми превърна

в една синя безкрайност,

дето няма умора, тъга и сълзи,

а само ухание на морска зора,

шепот на влюбени чайки

и учестеният ритъм на наште сърца.

Тази вселена е моят оазис,

моето днес и сега.

Няма вчера, няма и утре.

Има само пясък, море и луна,

тиха песен на близък прибой

и светлина от звездния строй.

Дали ще запазим всичко това?

Вече лятото свършва,

но не и любовта.