любов несподелена

5 jul 2008, 18:16

Poesía » De amor

558 0 2

последен сън – и пак се раждам тази сутрин

под пронизителния звън на слънцето-будилник

с родилните мъки на моя отровен живот

напускам бавно сънливо топлата утроба на леглото

и вдишвам жадно въздуха на вчерашното утре

пореден ден – със теб – без теб

не мога да направя първа крачка,

да полетя да се издигна

от бездната на равнодушния ти поглед

до висините на измъчените ми копнежи

поредна нощ – без теб – със теб

когато е безкрайно лесно да споделям

омаломощен пропадам

от висините на измамната интимност

до бездната на делничното отчуждение

кога ли ще умреш любов несподелена

кога ли ще се преродиш във най-вълнуващия въобще покой

на делнична интимност и измамно отчуждение

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.