14 ene 2017, 15:01

Любов незабравима 

  Poesía » Verso acróstico
568 0 5

Липсваш ми в

юлския ден, 

бавно споменът се завръща. 

Още е топъл. 

Вечерницата те поздравява, 

не забравя дъха ти. 

Емигрира, не те забрави, 

затова е винаги тъжна. 

Авантюрата свърши. 

Безброй пъти се питах, 

развлечение кратко ли бях? 

А не посмях да ти пиша. 

Виновно те следвах в съня 

и не чувствах лято и зима. 

Можех само да обичам, 

а ти след други тичай! 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко минало се превръща в спомени,а изпълнените с любов са най красивите от тях.
    Не съжалявай!Поздрав1
  • Прекрасна си Васе!
  • НАЙСТИНА знаеш как да го напишеш и да докоснеш не само сърцето но и да го пресъздадеш на всички като заряд!Поздрав от сърце!
  • Хареса ми, Васе!
    "Можех само да обичам,
    а ти след други тичай!"
    Такава свобода може да даде само този, който обича истински. Не можеш да задържиш някого на сила. Даваш му свободата да лети, а ако наистина те обича ще се върне. Поздрави!
  • Любовта, от една страна, е по-сложна и от висшата математика, а от друга може да е по-проста от дишането. Ние сами решаваме какво искаме в нея - да я анализираме мисловно, или просто да я вдишваме и издишваме. Поздрав, Василке! Хареса ми стихотворението. Смут, но и яснота има в него.
Propuestas
: ??:??