Прозя се слънцето. Чорлаво, надникна.
Преплетоха се пламъци с кичури.
Целуна утрото. И му намигна.
С лъч нежно му запали пура.
Блажéно се изтегна във небето,
съблече жар - пулсираща стихия.
А ехото разплиска до морето
любовен шепот - истинска магия.
Задъха се светúлото. От страсти.
И в ложе с облаци се гушна.
Греховен тътен. Укротéни ласки.
Разголена светкавица го люшна. ...