11 mar 2008, 21:37

Любов от мъртвите цветя 

  Poesía
963 0 3

Трагична бе съдбата на цветята,

изживели вече своя славен, но единствен ден,

само мирисът им тежък се носи над реката,

обливайки с носталгия брега студен.

 

Бялата Луна, безкрайно жива,

влюбено обгръща черната река,

а тя във свойта глупост, дива,

отново и отново отблъсква любовта.

 

Но ето, че памучнокрилест облак

обви кристалночистата Луна,

каза и че е красива

и цялата си светлина му даде тя.

 

И черната река остана сам-самичка в мрака,

разливайки печално своята вода,

убиваше самотно тя мъката във мрака,

говорейки единствено със мъртвите цветя.

 

 

 

 

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??