Изминали дни,

влакът кънти,

нощта е зад нас, но приближава.

Гръм от небе,

плач на дете,

дъждът вали, за нас не остава.

Животът върви,

плочата се върти,

душите се сливат, любовта ослепява.

Огромно разстояние ни дели,

но душите ни са винаги слети.

Обичам те..., боли ме..., далеч си...,

ала към звездите са очите ти вечни.

Сълзи се стичат и нежно капят,

ще се прегърнем в сънищата ни.

Спомени бликат и тъжно валят

от сълзите по снимките ни.

Погледни към небесата,

погледни към светлината,

виж ме, високо над морето

и ме усети като кинжал забил се дълбоко във сърцето!

Изгревът на нашето бъдеще и залезът на нашето минало ги дели една линия, под която стоя аз и се моля на Бог да бъдем завинаги заедно.