Разкрих ти своите тайни
и за теб изградих си мечти.
Надеждата беше безкрайна,
че за мен Любовта ще си Ти.
Като книга за теб се отворих
и на теб всеки пулс посветих;
вълните с гърдите си порех,
нежността си изливах във стих.
Ала ти все чакаше Нея…
Аз печалба утешителна бях.
В твоя поглед любовно зареян
добродетел бе нейният грях.
Обичта в неприбрана трапеза
да превърнеш беше готов.
Слънцето в мене залезе...
Аз не искам такава любов.
© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados