Любов сезонна
Любов сезонна
Любов сезонна, любов различна,
изгаряща, бурна, но не безлична.
Любов лятна, любов морска,
между двама души, краткосрочна,
далеч от мълвата завистлива, хорска.
Ти и аз, на пясъка, до морето,
единствено ни гледаха чайките в небето.
Една среща с теб, среща случайна,
на плажа среща, малко необичайна.
Ти красива си с дълга, руса коса,
очите ти сини ме омагьосваха така.
Запали в мен огъня на Любовта,
една искра в очите ти, вълшебна.
Вървим боси по пясъка, хванати за ръка,
слънцето се скрива, оставя диря една.
По морето луната пътека очерта,
Гледахме залеза усмихнати и замечтано,
от любовта опиянени, замаяни.
Обещавахме си да сме заедно всякога.
Никога не казвай Никога! Моля те! Никога!
И редят се ден след ден, дни броени,
а ние тичаме, закачаме се, засмени.
Отминаха дните, почивката свърши, ами сега?
Морето тъжно ни изпращаше голяма вълна!
Вълна, която разпиля се по брега.
Отива си лятото. Дано остане Любовта!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви!
-
Браво, Валентин! Дано плажната среща на твоята любов остане между теб и любимата! Понякога тази любов е безкраен празник.Но..."Никога не казвай, никога!"Хареса ми тази сентенция, която си вмъкнал в творбата си.😍
-
Така като чета, мисля че любовта ще си остане! Поздрави, Вальо!
-
Благодаря!
-
Много е хубаво. Поздрави.
-
Благодаря ти Мариан.Важно е мнението ти за Стиховете ми!Ти също пишеш много хубаво!Успех и здраве!
-
Ще остане, Валентине! За такава любов явно сезони не съществуват! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
