Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
13 sept 2008, 18:52

Любов ще вдъхна 

  Poesía » Otra
724 0 6
Любов ще вдъхна

Едно сърце тупти в нощта,
самотно, тъжно и копнежно.
По бузата стича се бавно сълза
и пръсти изтриват я небрежно.

Едно дете лежи в студа,
жадуващо майчина ласка.
А навън тихо се сипе дъжда
и сложил е всеки безчувствена маска.

Едно момиче плаче и шепти:
"Любимият отдавна ме забрави."
Свещичка в мрака лекичко трепти,
в душата пали хиляди пожари.

Една мечта умира със съня,
тъй, както някога се е родила.
Споменът отдавна вече избледня,
но друг ще го замести с нова сила.

Живот, разбрах, напразно изживян,
не струва даже половин жълтица.
Затуй от днес без жалост и без свян
от себе си ще давам, частица по частица.

Любов от своята любов ще вдъхна
на всеки болен, беден, сляп.
Ще се раздам, дори накрая да издъхна,
така ще бъда част от всички тях.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щастието да се раздаваш...
    Малцина са тези, които биха го направили!
    Радвам се, че твоите емоции са сходни с моите!
    Поздравления!
  • Раздавай се,и откривай щастието в това,поздравче
  • Живот, разбрах, напразно изживян,
    не струва даже половин жълтица.

    Така е!
    Богат е този, който дава...
  • Много хубав стих! Браво, Вероника!
  • Няма нищо по-хубаво, нищо което да може да те направи по-щастлив, от това да даваш любов... и не само Поздрави за прекрасния стих.
  • прекрасно...
    блажен е този който дава и се раздава за другите...
Propuestas
: ??:??