Когато от раздяла си нещастен

и самотата в теб неистово крещи,

от мрака направи си космос

и луна си измисли.

Построй си млечен път с посока,

с перила от хиляди звезди,

и врати към хоризонта измисли си,

с най-красивите мечти.

Когато от омраза се разяждаш

и завистта във теб неистово кипи

от блато направи си извор

и река си измисли.

Построй си слънчева пътека със посока

към билото на диви планини,

измисли си мостове към вярата в доброто,

и любов си измисли.

***   ***   ***