Бях сама с нощта,
взирах се в безкрайността.
Утеха търсех в спомена,
но оставах все така сама.
Но сякаш той остана блед,
залъгвах се, но душата веч бе лед.
Не вярвах в любовта, не бях добра.
Пък и как, като боли, само тъга и сълзи.
Исках това да спре, а то ставаше все
по-силно и от преди.
Сълзи, сълзи и пак сълзи.
Кога ще спре да боли? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse