И сякаш истината провисна

между скалите от мечти,

и сякаш исках да те притисна,

но далеч беше ти.

И сякаш мина се цяла вечност,

аз докоснах някой друг,

но някак празно без тебе беше

и всичко отшумя като звук.

Не знам защо не допуска сърцето

във дълбините си две поне

и иска само в един да впивам

изморени си  ръце.

Денят отново започва празен,

събуждам се, виждам пак,

във огледалото поглед празен

и продължавам напред във мрак.

И мислите пак течаха като река

без капка дори,

и твоите думи камъни бяха,

забити в моите мечти.

Отмина ти, празници бяха,

не разпознавах щастливите дни

и в минало хубаво пяха

устните чакащи.

Не продължавам за теб да мисля,

нали ти се отрече сам

и пак мечтая да имам всичко,

но тук, не там.