Дали да напиша писмо 
и да го пусна в малко шишенце,
да го метна в морето 
и да чакам отлива да прегърне моят порив. 

 И така прилив след прилива ще чакам 
морето да отвърне на моят зов
Дали пък да не издълбая дупка, 
там в някоя гора...

Да посея малкото шишенце 
като семенце на любовта. 
Ще заривам пръст връз него 
и ще го поливам със сълзи. 
Ще го отглеждам с надежда 
и ще го храня с мечти. 

Ще чакам там, 
под короната на някое дърво,
дорде земята сътвори любов, 
изпълнена с добро. 

Дали да изгоря писмото. 
Може огънят да ми помогне, 
тихо да сломи скръбта
В пламъци горят мечтите,
разпалвайки жар за любовта

Феникс от пепелта да политне, 
носейки се към небесния свод
Там на високо "писмото" да стигне, 
вместо да скита по земята без брод

Сърцето в пашкул от надежда, 
очите се взират в безкрайната шир 
Целувка гореща с надежда, 
любов да изпълни душата с мир

Ще чакам да утихне морето, 
ще чакам с изгорени нозе, 
ще чакам с поглед в небето 
и пръсти забити в пръстта.