14 abr 2012, 19:03

Любов, забодена с карфица 

  Poesía » De amor
480 0 2

Колко земна е нашта любов:

грях и страст, и копнеж мимолетен.

Да, боли ме, че ти си готов

да я сложиш в хербария летен.

 

И с карфица забодена там

да изсъхне така пеперудено,

разпиляла и смисъл и плам,

сто години да спи несъбудена.

 

Да очаква, че някога пак

ще я стоплим, ще ù поговорим....

Без да търсим ни повод, ни  знак,

тихи двери в нощта ще отворим,

 

ще я пуснем отново при нас,

на софрата – до ножа и хляба,

ще я пазим до сетния час,

че до сетния час ще ни трябва.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ух,нали ми е малко това ,че ми е мъчно днес,ами и ти ме изправи на нокти.Честих Великден
  • Хубаво
    Светли празници, Нинче!!!
Propuestas
: ??:??