Тежка и сурова е нашата съдба,
защо ни срещна чак сега.
Къде беше толкова години,
не чуваше ли молитвите ми раними.
И миг не мога повече без теб сега,
иска ми се да вървиме двамата ръка за ръка.
Но УВИ... половинки имаме си ние до нас
и в заблуда живееме всеки час.
Болка и тъга мъчат нашите сърца,
мечтаем за вечността,
в която нашата любов ще трае за цял живот.
Виновна ли съм, че те обикнах
и към теб аз привикнах,
да чувам твоя топъл глас,
да съм луда по тебе аз.
Дай да го изживеем с пълна газ,
пък каквото ще да става с нас.
обичам те!
© Сия Банкина Todos los derechos reservados
поздрав