и в палачинковите сутрини
и в спагетените вèчери
все ме топлят неистово
малките ти котешки усмивки
девети триъгълник на Рая
по диаметъра на поглед
мълчиш неравноделно
а думите играят пантомима
сгушени в скута на устните ти
няколко изгубени кораба
всъщност кръгли сираци
акостират в сълзите ми ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.