20 nov 2007, 10:33

любовен камертон 

  Poesía
962 0 22
Звънят стъклата, потреперват,
шумът от разминаващите се коли
е вопъл, сякаш от ненамереност
на пътя, водещ ме към твоите очи...
Снежинките са бели, пухкави
завивки за замръзналите клони,
ръцете ми те търсят, а ненамерени
от твоите, замръзват без дъха ти.
Любов ли е или желание за близост
задъханото трепетно вълнение?
Завий ме с мисли от безбрежност,
със синьото на твоето летене.
Звънят стъклата, сякаш птички
запели са във звучен хор.
Намирам те в трептенията нежни
на пулса си - любовен камертон.


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??