Гледаш ме жадно, с ангелски очи,
но че си дявол, отдалече си личи,
искаш да ме имаш за ден, за два,
но знай, не се играе със любовта,
дори и да не вярваш, ще те победя,
защото съм достойна на Ева дъщеря.
Щом ме прегърнат твоите ръце,
пожар бял ще пламне в твоето сърце,
всичко минало ще изпепели,
ден и нощ ще тичаш, луд по мене ти,
ще взривя съня ти с гладни мечти,
по вода ще ходиш, но жаден все ще си.
Нехайно хвърляш зара, ези или тура,
но ще съжаляваш много след това,
нищо, че имам ангелско лице,
сто дяволи танцуват в моето сърце,
аз мога да бъда по-ниска от тревата,
но мога да летя и високо в небесата.
Ще те омагьосам с билки и треви,
откраднати от градината на самодиви зли,
любовната им сила ще те превърне в роб,
белегът от нея ще носиш чак до гроб,
от сладката отрова много ще горчи,
искаш ли ме още, добре си помисли...
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados