На разум бялата отсянка
и тя загуби се от опиата,
за който би се борил всеки
и би го ползвал за примамка
на други, търсещи го с жажда.
Нима по-силен е от мене и от тебе?
С променящото се благоухание...
достигаш слънцето, а после падаш.
С забързан ритъм на сърцето,
но носещ радост колкото страдание.
Щом сетивата осезаят същността му,
копнеят за прекрасната отрова. ...