В любовта скитници се явяваме,
за чужди битки се прославяме,
късчето лъжа не усещаме,
със смели мечти бъдещето посрещаме.Душата си губим сред любовната грижа.
Не разпознаваме порива от истинския зов.
Непрестанно в любовната хижа
приютяваме вечните мисли в режима любов.
Накрая самотата прегръщаме.
Назад във времето се връщаме.
Припомняме си глупостта, че сме обичали
и света спреведлив сме наричали.© Веселина Илчева Todos los derechos reservados
Много ме развълнува...
...припомняме си глупостта, че сме обичали...
с обич, Веселина.