18 abr 2008, 14:13

Любовен затвор доживотен... 

  Poesía
922 0 3

В Любовен затвор доживотен

отсъдих да страдаш самотен.

С Любов ти отнех душата -

сега е робиня моя горката.

 

За теб само мога да заплача

от искрена радост, че ковачът

обгърна нозете ти с окова здрава...

ще малееш в тежка болка и забрава.

 

В тъмна Любовна кула ще стоиш -

во веки веков сам ще мълчиш.

Някой каза, че Любовта била страдание -

е, осъществявам това твое желание.

 

Сега с усилие се усмихни и кажи -

Защо отвори за мен сърцето си?

То ще кърви от болка, знам...

но мили, не ме моли -

аз няма как да бъда там.

Че аз съм господарка на Любовния затвор,

а ти ще си подложен на сластен терор.

Мечтаеше за Любов - жарка, незабравима!

Обещавам,

не ще забравиш мен - твоята любима!

 

Отронвам за теб сълзица-искрица,

на Любовната измама съм сестрица.

© Савина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??