23 may 2007, 12:43

Любовите... 

  Poesía
865 0 21
Колко мъка и радост, и болка
съм събрала във моя живот.
Но остана назад във годините
някъде моята първа любов!

А колко я исках и колко я чаках,
и колко желаех да бъде със мен
във моя живот, до края на дните ми,
но, уви, не последва това...

След нея бе втората.
Различна от първата,
но пак бе "голяма любов"
и аз пак я исках до края на дните си,
но, уви... пак не стана така...

Дойде ред на третата
и... пак бе голямата,
уж беше истинска,
уж бе улегнала...
Тогава си казах:
"Тя ще е... Да!"
Е, задържах я...
По-дълго от другите,
но... и там не потръгна.
Пак останах сама.
Тогава си рекох:
"Я стига толкова!
Седни си на дъ-то и мирно си стой!"
Любов след любов
ще си идват и тръгват,
но голямата ще дойде и остане - сама!
********
След всяка си мислех,
че без нея умирам,
но... и това не е точно така.
И ето ме:
жива съм и здрава, и читава,
и се радвам на живота сега!
Сега любовта е навред покрай мене,
без сълзи,
без ревност,
без излишни слова.
Във кухнята,
в хола,
в банята даже...
аз не я спирам,
но не тръгва си тя!

А вие, момчета, и млади момичета,
не плачете за първата ваша любов.
Пазете сълзите си за втора, за третата...
Пазете последната - в живота - любов!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??