Даже мазохистите не знаят тази любов,

дето е от болест по-лоша.

За болест лекарство или гроб,

а нея в гроб не мога да я сложа.

Тя безсмъртна ли била?!

Нещо свръхестествено, странно,

нещо почващо като игра,

завършващо леко брутално.

Наказана си бях дето все там се връщах.

По тъмно, все по същия път.

Дето все един и същ прегръщах.

Затова открих си съд.

Сама си бях съдия,

сама си произнесох присъда,

за да ми покаже тя

каква би трябвало да бъда.

Моята присъда за любов.

Така присъдих си от раз.

Така вместо живота нов,

смъртната си дадох аз...