Помислих, че за теб съм точка,
но май била съм запетая.
Съдбата даде ни отсрочка -
причините не ще узнаем...
А въпросителните знаци
се спъваха в ненужни скоби.
В кавички пращахме сигнали,
редувайки леда със огън...
И както криех се в тирето,
ти взе, че лъвски го прескочи.
В прегръдката ти жадна вече
ще бъда дълго многоточие.........
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
усмихна ме!