ЛЮБОВНА ПУНКТУАЦИЯ
Дали разбираш колко съм добра,
щом няма да те спирам на сбогуване?
Сълзата ми стрелките превъртя
и върна ги до точката на нулата.
Не всичко ми е ясно, но защо
да тръгнеш точно днес бе настоятелен?
Разпада се любовното гнездо,
което приютяваше сърцата ни.
Научих мястото си – вече знам,
невзрачна да се скрия мълком в ъгъла.
Успях каквото имам да ти дам –
душата си до дъно съм остъргала.
Боляло ли е – ще ме преболи.
Не е разпятие, ала въпросите
дерат – като нащърбени игли,
и с тях изкърпвам здрача – нескопосано.
А кръпката остава – траен знак
за пукнатина и липсата на цялост.
Немил-недраг заскиташ ли се, как
намираш спойка за духа и тялото?
Аз стискам зъби – в опита докрай
да изчегъртам всички препинателни –
текста в скоби, криви запетайки
ведно с небрежната иносказателност.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados