velinanikolaeva (Велина)
55 16
8 jul 2009, 15:44

Любовница 

  Poesía » De amor
1295 1 11

Криеш се, любов от мен да си откраднеш,
обвиняваш себе си и те боли,
нощем мойто тяло пак желаеш,
докато жена ти в прегръдките ти спи.

 

Затвори очи и си представяй,

как от страст изгарят нашите тела,

и от целувките ми полудяваш,

но в леглото ти е всяка вечер тя.

 

 

© Велина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Една частица от земната Вселена.....как беше - обичаме се, грешейки....или обратното...
    На мен лично ми харесват субективно изразените емоции, абстрахирайки се от химерния обект на тези чувства.
  • Весела, явно страдаш от сериозни комплекси, придобити в ранното ти детство. ХАХАХАХ - коментарите, които пишеш са смешни- имаш нужда от психотерапевт!!!. Занимаваш се с глупости!!
    Пиши си там за болестите ти, не се занимавай с другите. Моят живот е прекрасен, а такива като теб ги съжалявом само- смешна си!!!
    Не пиши повече ако обичаш!!1
  • Ама мила поетеса, аз нямам никакви сьмнения, че тати е поддаржал евтини мацки в течение на детството ти - нали виждам резултата от родителския му труд. Аз скьрбя за детето, което е треперело вьв мрака от страх, слушайки потулените сьлзи на мама, не за опошлялата последица от тези сьлзи.
    И повярвай не женената жена, а бившата евтина мацка се засяга. Не го взимай на ватре, това си беше излив на самоупрек.
    Ако имах и най-малкото сьмнение, че моя любовник разпилява косите на разни какички, нямаше да сьм женена за него. Вашия житейски избор не засяга духовния ми мир.
    Между другото, погледнах дали си млада или бавноразвиваща се. На 22 имаш време да научиш нещата от живота. Като например безспорния факт, че такова чудо като скьпа любовница не сьществува. Нещо на страна си остава нещо настрана и никога не изисква кой знае каква инвестиция - парфюмчта, цветя, парцалки, в моя случай апартаментче на Дондуков и Rover - пари за семки, не е като капиталовложението на един живот, свидетелството и валидацията на партнйорка. Но да не те моралясвам и аз. Успех в еволюцията ти до статута на Жена!
  • Миличка, нали ми помниш живота отпреди 10 години. Крис, Имад не ги и помна вече. Поетесата е или много млада или бавноразвиваща се. Всяка нормална жена когато напусне инфантилния си период на пубертета проумява елементарни нещица от живота. Жал мие за мен самата като си спомня тоя си ькьл. Но най-голямата трагедия на този манталитет е грозотата на изгубеното детство: четеш, клатиш глава и проронваш сьлза за изгубеното детство, опустушено и обладано от пошлост и суета. Само довчера, ако тати разпиляваше косите на неква евтина мацка в евтина хотелска стая, душата на поетесата би се разпиляла в болка и гняв, а днес - днес е нов ден: хормони са преварнали ангелчето златно в пошло бездушно сьщество, кеото рицитира като робот без мозьк:"Чувствата са за това- да им се отдаваме, независимо какви са те."
    И не й чети морални лекции. Няма смисьл. Един ден ще стане жена, може би...До тогава... знаеш
  • (Това е снизходителна усмивка) Аз говорех принципно, не за теб, него, нея. Не смятам, че чувствата трябва да оправдаят предателството. С теб сме на различни мнения. Разбирам чудесно за какво говориш, всяка жена е изпадала в такава ситуация, аз също. Разумът ни различава от животните. Не е важно какво се случва, а защо и кога трябва да свърши. Казваме си, аз само за малко, после още малко... Ами, ако ни хареса? А то винаги ни харесва, винаги се оправдаваме с нещо, за да не полудеем, но ние животни ли сме? Аз спирам до тук. Изказах позиция, както за стиха, така и за тематиката. Нахлух в лично пространство, защото ми позволи. Говорех принципно за морала, за да не влизам толкова дълбоко в личното ти пространство. Какъв е животът ти си е твоя работа, пък и в крайна сметка не става дума за моето семейство. Задълбах обаче, защото може да се случи и в моето. Не би ми харесало. Затова споря с теб, бих спорила с всеки, който се осмели да спори с мен. Оказа се обаче, че ти си единствената. Чест ти прави, че си отворена за диалог и аз единствено и само за това ти я отдавам. Спирам до тук, защото иначе би трябвало да отидем във форума или на лични. Темата става и за двете места и е интересна, актуална, но тя винаги е актуална. Хубав ден ти пожелавам и среща с истинската и само твоята си любов!
  • По-голяма заблуда от това, май няма. Любовницата разполага само с едно предимство, че е чужда, нова територия, чакаща да бъде завладяна. Съпругата разполага с десетки предимства: Общо минало(сиреч по-дълбоки и трайни спомени), по-лесен контрол, защото и е под носа, деца(които съвсем не са за пренебрегване) и дом(семейно ложе, в което една любовница няма как да е по-добра, защото съпругата го познава по-добре)Любовницата има онова там долу, което има и съпругата. Така, както гали нейните коси, така гали и на любовницата. Външния вид и на двете няма значение. Какво се случва с любовницата след като новата територия бъде завзета? Какво се случва със съпругата и семейството, ако научи? И най-важният въпрос- Заслужава ли си? Може би след този мой анализ на двете страни ще си дадеш сметка дали наистина няма илюзия. "Мислиш ли за мен след всяка среща?" - Показва неувереност. А приканването да не изпитва вина в дома си, показва чувството за безизходица. Няма как да не изпита вина, когато прегърне децата, може би към съпругата не, всякакви семейства има, но към децата...
    За предателстовото, то е ясно. Това е най-подходящата дума. Любовницата е предател спрямо всички жени и една от тези, заради които много млади момичета днес казват "Е, за това няма да се оженя никога". А мъжът е предател спрямо семейството си, той просто е ясен. Ти много ме замисли... Не е чудно, според статистиката жените в момента са много повече от мъжете. Може би е нормално мъжете да са ухажвани от повече жени в сравнение с миналото... Мисля си тука...
    Хубаво е откровението ти, аз попремислих малко след вчерашния си коментар. Казах си защо след като има такива истории в прозата да няма такива истории и в поезията. Та промених мнението си. Сега казвам, да. Защо не. Но честна дума финала на стиха ти ме погнуси. Не ми хареса.
  • От където и да го погледнеш, на това му се вика предателство! Все пак, откровението заслужава уважение.
  • Хареса ми!
  • ....защото всичко това е една шантава илюзия!
  • Хм... според е можело да се получи и по добре,
    ако не беше намесвала 2-рата жена
  • Браво, а сега да възвеличаем за пореден път страхотният морал на лирическата, която се оправдава с любовта. Не, че нещо ама влезе ли тематиката и в поезията, значи сме много зле вече.
    П.П. Върнах се да добавя, не че съм голяма моралистка, те хората ме знаят колко струвам, ама тва с децата на финала ми бръкна в очите. Не може така... Така си мисля, ако не съм права съм готова да споря. Ето ме.
Propuestas
: ??:??