Любовните писма се късат толкоз сладко, сякаш са от приказна хартия, изпълнени с наивност, детинщина и непорочност, горчива като ядка на кайсия с изтекъл срок на годност.
Любовните писма са толкова леки. Напълно празни откъм същина. След три години... Странно! Дали двустранно се забравя толкоз лесно колко сме безсилни, докато ги напишем толкова безстилни?
Любовните писма и всичките ги скъсах като листата на цветче... Но знаех, че не ме обичаш, затова не отброявах дали така е или не. А само гледах календара и чудех се кога се случи, че романтиката стана старо, унило и беззъбо куче?
очевидно си ги има всички тези романитици на вашета възраст което ми топли понето то душата . И затова съм в този сайт една от основните причини . Това стихотворение немога да преценя правилна ли е думата или не но АЗ го наричам ОДА!!! До колкото за текста в него съдържанието не е писано от прост човек а от нещо повече!
А моите вече са тридесет годишни. Дали ще е уместно сега да ги скъсам? Или да продължавам да им се усмихвам?
Хубав стих, Тома!
Интересен поглед!
Поздравче!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.