Научих се да те обичам,
не беше лесно – отдалече...
Когато слънцето изтича,
когато заревото чезне.
Научих се да те откривам
навсякъде, дори и сляпа.
Приседнал си и си умислен
далече някъде във парка.
Намирах те във чучулига,
изгубена във бяла пролет,
във капката роса прозирна,
във чашата си със отрова. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse