Искам да ти нарисувам лято,
защото тази зима някак ме убива.
И в онези топли дни на луда страст
как луната нежно ни завива.
Представи си, че е сладко лято
и вълните гъделичкат ни нозете.
Цветя как вплиташ в косите ми,
а аз целувам ти ръцете.
Спомням си как беше лято
и взаимно будехме се със целувки.
Отлетя тоз приказен сън
на нежност, страст, милувки.
И пак ще бъде утре лято -
очаквано, красиво и любовно.
Да бъда с теб изгарям.
Ах, ти на зимата си мойто лято. . .
© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados